Левски бе шокиран от отказа на Антонио Аниете. Ръководството страда, феновете са тъжни. Испанецът изигра солиден сезон. Вкара 14 гола за първенство, плюс няколко за купата. Направи над 10 асистенции. Добра лична статистика, но и с неговите показатели Левски не спечели нищо.

Аниете не беше от тук, дойде за малко и си тръгна. Игра изключително сърцато, но от друга страна „сините“ са категоричния връх в кариерата му. Първият елитен тим, който е ангажирал 30-годишния испанец. На „Герена“ с право съжаляват, че не успяха да го задържат, но не бива да се прави някаква чутовна драма. В крайна сметка Левски има един несравним кумир, който си отишъл от този свят през 1971 година. Всички други са прежалени по един или друг начин. За Левски не се играе на сила. Който не иска, може да си ходи. 

Неприятното е, че „сините“ вече имат наранена репутация. Чуждите футболисти са трудни за убеждаване. Класният играч има претенции, а ако се разрови по-старателно, ще му е лесно да намери аргументи, които да го откажат. Левски много често се отнася високомерно със свои играчи. Често ги „трансферира“ в дублиращия отбор. Тази политика идва малко варварска за хората от Западна Европа. Там подобна практика е по-рядко използвана и то само, когато наистина си струва. Присъствието в турнирите на УЕФА също е важно, а клубът се е отдалечил от тези стандарти. 

На „Герена“ страдат за Антонио Аниете, но и това ще мине. Чужденците играят за пари и никой няма право да им се сърди. Далеч по-важно е „сините“ да бъдат привлекателни за своите рожби. Напоследък е модерно да се говори за „припознаване“. Именно собствените ти кадри могат да го сторят най-лесно. Поне на теория е така. Големият проблем не е отказа на Аниете, а този на Антонио Вутов. Преди година и половина Левски продаде своя най-ярък талант, за да живурка с парите няколко месеца. Младокът избра да е част от втория отбор на Удинезе, вместо да бъде абсолютна звезда на „Георги Аспарухов“. Тази новина беше далеч по-лоша от вчерашната, че испанецът е отговорил с „не“. Преди една година той каза „да“ на Левски. В отборен план крайният резултат беше срамното седмо място и идиотски загубен финал за купата от Черно море. 

Почитател съм на страстния футбол, който Аниете демонстрираше в България, но нека припомним, че в Левски са играли Бардон, Дембеле, Томашич, Вагнер и Жоаозиньо. Съжалявам, но няма да посегна към пакетчето с носните кърпички...