Първенството на изненадите! Така мнозина специалисти и анализатори определят Евро 2016. И наистина, сензациите не са една или две. Като започнем от присъствието на Уелс на полуфинал, минем през първото място на Унгария в групата, и стигнем до забележителния поход на Исландия, позитивните примери са доста.

Разбира се, има и отрицателни такива – определяната за най-талантлива Англия от 50 години насам си тръгна рано-рано. Същото сториха испанците, както и водените от Златан Ибрахимович шведи. Нека обаче се върнем назад във времето, за да видим други случаи, в които даден тим е надскочил очакванията към себе си.

Минаха 12 години, а още е трудно да проумеем как един истински аутсайдер грабна най-голямата награда в европейския футбол. Гърция стана шампион на континента през 2004-а година, и то без да притежава кой знае какви звезди.

Да, имаше добри играчи в лицето на Ангелос Харистеас, Тео Загоракис, Ангелос Басинас, Йоргос Карагунис и Стелиос Янакопулос, но нито един от тях не попадаше в категорията „световен феномен”. С голяма заслуга за отличието бе треньорът Ото Рехагел.

В основата на успеха бяха тактическа дисциплина, феноменална физическа издръжливост, здрава защита и фанатична отдаденост на каузата. Южните ни съседи на два пъти надвиха Португалия, включително на финала с 1:0, а също и Франция и Чехия. Така чудото стана факт, но връщайки се назад във времето, триумфът бе заслужен.

Също толкова невероятно бе постижението на Дания от 1992-а. Не, че скандинавците бяха лош отбор, но трудно бихме могли да ги определим като най-добрия от всички, участвали в Швеция. Никой не ги слагаше сред фаворитите, най-малкото защото не се бяха класирали за първенството.

Но след като квалификациите бяха завършили, Югославия се разпадна, а наследникът ѝ Сърбия и Черна гора бе спрян от участие, заради санкции, наложени от ООН. Поводът за тях бе войната в Босна. Така УЕФА се принуди да дисквалифицира югославяните и да включи датчаните на тяхно място.

Футболистите буквално бяха събрани от плажовете, времето им за подготовка бе едва около седмица. За капак го нямаше и най-добрият им състезател – Михаел Лаудруп. Началото бе тромаво – 0:0 с Англия и загуба с 0:1 от шведите. В последния мач в групата бе победена Франция с 2:1, а на полуфинал бе елиминирана Холандия след дузпи.

На финала Джон Йенсен и Ким Вилфорт отбелязаха два гола срещу Германия, което превърна Дания в господар на Европа. Приказна история, най-вече с оглед на обстоятелствата. Това, впрочем, бе и последното издание на форума, в което участваха 8 тима.

Ако се върнем по-назад в годините, чак до 1976-а, ще видим и кой е човекът, който вдъхновява Андреа Пирло да бие дузпи по начина, по който го прави. Говорим за Антонин Паненка, разбира се.

В онези времена Западна Германия бе хегемон в световния футбол – бе станал европейски шампион през 1972-а, а също и планетарен през 1974 г. Би било глупаво човек да заложи срещу този отбор. Но Чехословакия нямаше намерение да се предава без бой, когато съставите се изправиха един срещу друг на финала.

Хората на Вацлав Йежек поведоха с 2:0 след попадения на Ян Швехлик и Карол Добиаш. Бундестимът обаче изравни чрез Дитер Мюлер и Бернд Хьолценбейн. Така се стигна до продължения и дузпи. При последната с отговорността се нагърби Паненка, който реализира технично и подари неочаквана победа на своята страна.

Точно 20 години по-късно историята се повтори. Но този път държавите се казваха Германия и Чехия. Никой не бе очаквал чехите да достигнат до спора за отличието, но златното им поколение сътвори чудеса. Младите Павел Недвед, Владимир Шмицер, Патрик Бергер и Карел Поборски бяха подкрепяни от по-опитните Мирослав Кадлец, Павел Кука и Ян Сухопарек.

Чехия загуби на старта тъкмо от Германия с 0:2, но впоследствие удари Италия с 2:1 и завърши наравно с Русия – 3:3. Това бе достатъчно за излизане от групата. На четвъртфинал Португалия преклони глава пред селекцията на Душан Ухрин.

Последва победа срещу Франция с дузпи и шокиращо класиране за финал. Там Патрик Бергер даде аванс на своите от наказателен удар, но четвърт час преди край Оливер Бирхоф изравни. В продълженията пак той наниза златен гол, който спря Чехия, но само класиране за финал бе достатъчно велико постижение за червено-сините.

Разбира се, има куп други отделни мигове, които спадат в категорията изненадите. Като например обрата на Португалия срещу Англия от 0:2 до 3:2. Или успеха на англичаните срещу Холандия с 4:1 у дома през 1996-а. Евро 2016 не остава по-назад. Емоциите са невероятни, драмата е налице. А развръзката тепърва предстои.