Така се нарича песента, с която изпратиха „драконите“ във Франция.

Официалния химн на Уелс за Евро 2016 дело на една от култовите банди от малката британска страна Manic Street Preachers. Вижте го ТУК и сами ще усетите тръпката, която ви побива, дори и ако изобщо не храните каквито и да е симпатии към дебютанта/осминафиналист на европейското. Единственото необходимо условие е да обичате футбола. Е добре де, да харесвате също хубавата музика.

Всъщност Уелс с представянето си наливат тонове вода в мелницата на тези, които яростно защитават новия формат на европейските футболни финали. Тези на които им е втръснало от едни и същи герои и тимове, тези които искат да видят нещо ново и го намират в лицето на Исландия, на Албания, на завръщането на Унгария – ето и на Уелс. Едва ли при предварителната програма са били мнозинство тези, които да речем са се канили да гледат Уелс срещу Русия играещи на гърба на Англия – Словакия. Но се оказаха много повече от очакваното. Както се получи в крайна сметка с мачовете предишния ден – елементарно социологическо проучване в офиса, тук-там донесе, че доста повече е бил предпочетен мача Албания – Румъния, вместо безобразно скучния Франция – Швейцария. Това наистина констатира и легитимира правилно взетото решение от страна на шефовете на УЕФА, които първоначално търпяха доста критики за плана си за разширение.

Е, какво му е на Уелс, че да няма право да участва? Не само, че нищо му няма, ами за броени дни събраха толкова много неутрални симпатизанти, колкото ние успяхме да прогоним години наред, след като се бяхме харесали в средата на 90-те години на миналия век. Ясно е, че хард-аудиторията винаги ще си харесва Англия, Германия, Испания, Холандия или Франция. Има и леко странни фенове харесващи например Португалия или Турция като първи избор. Ох, да, щях да забравя и Хърватия, Сърбия или пък Румъния. Но т.нар. Newcomers се борят именно за тази част, която в процеса да дадено първенство – световно или европейско, си харесва някой нов тим. Пак повтарям – както вероятно се е случило през 1994 година в САЩ и чичкото от Филипините или малчугана от Иран си е харесал България, гледайки подвизите на Пеневата чета. Може би затова тези дни и особено след снощи наоколо усещам намигания и усмивки на тема Уелс. А те пък отвръщат с игра и настроение.

Давай Уелс, пък докъдето – дотам!