Един от най-големите футболни анализатори на Острова Майк Калвин изрази своята позиция по темата „Димитър Бербатов“. Многократният носител на приза за спортен журналист на годината в Англия написа коментар в защита на българския нападател на Манчестър Юнайтед, и призова колегите си да гледат какво може Берба, не какво – не.
Калвин сравни Бербатов в Бълария с Кръстника, и обяви, че ако можеше да се прероди, популярната с фразата си „Като няма хляб, яжте пасти“ Мария Антоанета щеше да го направи именно в родния голмайстор.
Gong.bg ви предлага превод на целия коментар на Майк Калвин:
Ако Мария Антоанета можеше да възкръсне, щеше да извърви целия път обратно във времето, да си смени пола, и да се върне като Димитър Бербатов. Забравете футболните „диети“ от бургери, картофки и червено месо. Отцепникът на Манчестър Юнайтед предлага на масовия потребител пасти!
Твърде изискан, за да се поти, твърде горд, за да моли за нещо. Ако попадне в състава на Манчестър Юнайтед тази вечер за мача от Шампионската лига срещу Базел на „Олд Трафърд“ - добре. Но ще влезе с познатото вече отношение: зверските напъни са за бедните хора.
Не можем да твърдим, че не ни е предупредил. В едно от редките интервюта, които даде това лято по време на турнето на Юнайтед, се съдържаше следният бисер: „В България има следната максима – Когато имаш страхотен талант, не ти трябва толкова много работа. Няма да ме видите да изривам терена.“
Както повечето анализатори, и аз очаквах кариерата му в Юнайдет да приключи в празната съблекалня на „Уембли“ през май, когато Бербатов не издържа на унижението да не попадне в групата за финала в Шампионската лига срещу Барселона.
Той призна, че е бил „засрамен“. Дори сър Алекс Фъргюсън усети, че е била пресечена границата.
Бербатов е горд човек, въпреки стоманената фасада, която поставя на лицето си. Както много продукти на пост-комунистическия Източен блок, той се е научил да прикрива слабостите и неувереността си.
Както няма да го намерите на полето да вади моркови в работнически гащеризон, така няма да видите името му в светските хроники. Той се чувства добре в собствената си кожа, уверен в способностите си. Лесно е да забравиш, че всъщност той е водещият голмайстор на Юнайтед от миналия сезон.
Трябва ти само да видиш каква опашка се виеше за неговия автограф, по време на скорошното гостуване на Англия в София, завършило с победа, за да разбереш какво влияние има той в родината си. Сцената навяваше мисли за „Кръстникът“, където пред офиса на Дон Корлеоне чакаха просителите.
Договорът му изтича следващото лято, така че от финансова гледна точка е най-разумно той да бъде придуман да напусне „Олд Трафърд“. Стилът му също не се вписва в младежкия напор от новата моделирана армия на Сър Алекс.
Но модерните отбори са в основата си балансирани, с широк състав. Една от любимите ми случки досега през сезона бе краткото появяване на Бербатов в центъра на защитата, в мача срещу Лийдс за Карлинг Къп.
Той се осмелява да е различен. В този черно-бял свят, това не е лошо. Вместо да сочим какво не прави Бербатов, може би е по-добре да се съсредоточим върху онова, което той може да направи, в проблясъците на своя спонтанен гений...
Коментирай