„По-добре първи на село, отколкото втори в Рим.” Думите са на най-великия римски пълководец Гай Юлий Цезар. Философия на лидер, който никога не би се примирил с ролята на втора цигулка, защото знае, че по-голям от него няма...

Датата е 1-ви септември 2008 година, почти всички българи се радват – безспорно най-добрият ни футболист Димитър Бербатов е покорил футболния връх – преминал е в английския шампион. „Имах една цел, да играя в Манчестър Юнайтед”, каза тогава бившият капитан на националния ни отбор...

На същата дата, три години по-късно, най-можещият български футболист в момента, изглежда, смени своята философия... с което разочарова една част от своите почитатели. Защото от звезда, преминала в един от най-големите клубове в света, сега Бербатов играе ролята на трети, ако не и четвърти нападател на „Олд Трафорд”, остана зад младока Дани Уелбек, остана и зад Майкъл Оуен.

Трансферният прозорец затвори. Бербатов ще бъде в Юнайтед поне до зимата. И освен ако не се случи чудо, и половината нападатели на шампионите не се изпоконтузят, то българинът ще е нападателят за мачовете във ФА Къп и Карлинг Къп. А това е откровено тъпо. За неговите качества. Феновете на Бербатов няма как да не ги е яд. Защото виждат, че този невероятен талант гасне...гасне на пейката в Манчестър. Същите тези фенове си задават логичния въпрос – Защо не се махна от тази черна дупка, която явно поглъща амбицията и силите, и мачка. Поне на Бербатов изглежда му действа така. Защото репликата – Ще се боря за мястото си в отбора – вече не върви.

На всички, може би, вече им е ясно, че българинът няма място в Юнайтед. Не и с този стил на игра, който отборът практикува от началото на сезона. Млади, бързи футболисти, готови да изядат терена, които притискат съперника и буквално го унищожават. Бербатов сам призна, че не иска и няма да се превърне в такъв играч.

А и няма нужда. Ясно е, че друг футболист с неговите качества на „Олд Трафорд” няма. Спирането и задържането на топката – уникални. Погледът и тънкият пас също. Но духът и борбеността ги няма. А те в момента са ключови.

ПСЖ искаше Бербатов. Леонардо призна, че е разговарял със сър Алекс Фъргюсън. Шотландецът също потвърди. Въпросът е защо Бербатов не пожела да отиде в Париж. Или пък в някой друг отбор. Където щеше отново да е на висота, отново грееща звезда.

За пари ли? Това не може да е причината. „Парите при мен никога не са играли сериозна роля”, каза българинът на пресконференцията след трансфера в Юнайтед. Дали тази нагласа не се е променила. Твърди се, че никой не може да даде същата заплата, която Бербатов прибира в Юнайтед, и за това бившият ни национал предпочита да изкара договора си докрай с „червените дяволи”. Пък ако от клуба решат да продължат споразумението за още една година, толкова по-добре.

Факт е, обаче, че Бербатов дори и за момент не намекна, че иска да се махне. Въпреки всички обиди и лицемерие, което получи от сър Алекс Фъргюсън, в отплата за това, че стана голмайстор на Висшата лига. Българинът бе съкрушен след финала за Шампионската лига. А от началото на новия сезон влезе като резерва.. веднъж. Два пъти, ако се броят минутките от мача срещу Манчестър Сити за Комюнити Шийлд, когато се появи в игра в 89-та минута.

Толкова ли е силна (или може би сляпа) вярата на нападателя, че може да се пребори за мястото си. Или просто вече е толкова смачкан, че ролята на трета-четвърта цигулка го устройва... и мястото на първия ред му е достатъчно комфортно.

На въпроса, защо сър Алекс Фъргюсън не желае да продаде Бербатов, няма как да се даде отговор. Само шотландецът си знае. Има си една от най-скъпите резерви. Но лицемерието не отива на най-големия треньор в света. Какво е точно е станало преди финала на Шампионската лига между двамата, малко хора знаят. Оттогава насам обаче, българинът се плъзга само надолу. „Тепърва ще играя с Димитър Бербатов”, каза сър Алекс преди няколко дни”, само времето ще покаже колко истина има в тези думи...

Трансферният прозорец затвори и Бербатов си остана в Юнайтед. Преди три години по това време феновете му изпаднаха в истерия от радост, а сега ги е яд. Защото най-добрият български футболист изглежда примирен с мястото си.

Някои ще кажат – Е все пак е в Юнайтед. Може би и самият Бербатов си го повтаря. Амбицията на истински шампион, май е заместена от примирението със статута на резерва. И тук не става дума за професионализъм. Не става дума за това да приемаш безпрекословно заповедите на мениджъра, защото си най-благородната част от отбора. Става дума да се надигнеш и да си тръгнеш от мястото, което явно задушава. И отново да изгрееш.

Май е по-добре да си последен в Манчестър, отколкото първи в Париж....