Такова свлачище от омраза тръгна срещу Камата, че връщане няма. Както и няма българин, който не се включи в оплюването.

След като вся и всьо си изля душата и натрака какво ли не върху темата „Стоичков-убиецът на диви животни”, не ми остава нищо друго, освен да бъда до крайност груб и рязък в езика си. Дори откровено да се държа като простак. Станахме свидетели как в рамките на три седмици България роди куп последователи на Джералд Даръл и Бриджит Бардо. Ще речеш, че от куп милосърдие, което по принцип блика от сърцата ни, имаме достатъчен резерв, за да ожалваме и отстреляните от Христо Стоичков африкански животни.

След надценения и прехвален като чисто кино „Спотлайт”, се замислих, че темата би трябвало да е извънредно срамна за американците. Видите ли, след 10-20 години изровили един стар случай и взели да го разплитат, за да се стигне до чудовищните разкрития. А всъщност създателите на филма така и не повдигнаха темата именно за закъснялото прозрение.

По същата методология някой подметна едни снимки отпреди 6-7 години, малко след 50-годишнината на легендата. И зачака лавинообразното им интерпретиране в социалните мрежи. От същите тези хора, които вярват, че в Япония няма ислям. И за които някакъв тип от Ямбол е герой, а неговите снимки пред налягали с очи към земята живи хора са „куул”. Но това, че Стоичков се е снимал пред зебра, е кощунство. Извратени моралисти-онанисти, които сякаш след дълги полови пости си избраха обект, върху когото да се изпразнят. И естествено, по законите на първичната родна народопсихология, колкото по-голям и успял е обектът за това душевно букаке, толкова оргазмът им е по-голям.

Във всеобщото вайкане се включиха с кеф и привържениците на отбора, срещу когото в едно дерби Ицо излезе с №4 на гърба. Това е разбираемо, те включиха за подсилка на подигравките си и факта, че за наближаващия бенефис се проектира голяма статуя на Христо Стоичков. Без да си направят елементарния труд да проверят колко други световни примера вече има. Но какво да искаш от фенове, чиито футболни идоли от по-ново време не могат да съберат поводи да бъдат увековечени и на една значка, камо ли на нещо по-мащабно.

Добавяме 5 довода, не толкова „за” стореното от Стоичков в африканските савани, тъй като то няма как да бъде поощрявано по никакъв начин, а по-скоро „против” хитро планираната агентурна масовка, акция в навечерието на бенефиса.
 

  1. Прекалено евтино се получи, именно поради изваждането на този „файл от досието” точно в този момент. Уви, това едва ли ще навреди на самото събитие през май. Едва ли ще спре и великия Диего Марадона да дойде, най-много аржентинецът да позвъни на Ицо: „Омбре, не бери грижи, аз вадя пушката направо срещу тези тъпаци, дето все много знаят! Всъщност – да я взимам ли с мен в България?”

  2. Нека надникнем в броя на Time от края на юли миналата година. Където намираме богата галерия на известни люде, ходили също така на сафари. Иначе симпатичният принц Хари гордо позира пред воден бивол, но безспорният хит са двама от синовете на Ивана и Доналд – Доналд Тръмп младши и брат му Ерик. Егати, как щаба на Хилъри още не се е сетил да извади големия си коз? Или пък го пази за октомври?

  3. Фактът, че самият Стоичков никога сам не е разпространявал тези фотоси. Тоест, вероятно не се гордее чак толкова с тях, не парадира. Така, както го прави с отрупаната барбекю-скара в Маями в последно време. Упссс, сори, забравих, че мнозина от обществените прокурори и съдници на Ицо може би по морални съображения не ядат месо. Надявам се никога през живота си да не са стъпвали на полянка, пред която е имало табелка „Не гази тревата!” Току-виж сами са си стъпкали обяда.

  4. Това с миксирането на снимките на Лео Ди Каприо и тези на Стоичков бе гига-елементарен популистки поглед върху нещата. И двамата са достигнали своя връх в професиите си и двамата са големци, та големци. Само дето единият току-що грабна първото си злато и още му се радва като дете, а другият спечели футболния Оскар по времето, когато в кината прожектираха „Защо тъгува Гилбърт Грейп?”

  5. А най-тъжното в цялата история е, че мнозина все още не оценяват факта какво притежава България. Човек, достигнал последното възможно стъпало в професионалната йерархия. В изключително популярна област. Което не му дава автоматичното право да не прави понякога грешни стъпки в личния си живот. Но му дава изключителното право да тегли една яка майна на когото си поиска. От което да се зачудим защо изобщо прави този бенефис у нас? Ако беше избрал друго място, поне щяхме да сме сигурни в новата солидна порция сипване по него.

 * съвместна публикация на gong.bg и egoist.bg  

Следвай Ники Александров и в личния му Фейсбук профил