Иберия – Европа 4:0. Това е безапелационният резултат между полуострова в югозападната част на континента и останалата му по-голяма част.

От четирите финалиста в двата евротурнира три са испански тимове и един е от съседска Португалия. Към двата мадридски финалиста Реал и Атлетико в по-големия турнир, Шампионската лига, се прибави снощи и Севиля в Лига Европа. А за капак на иберийската доминация финал ще играят и „братовчедите“ на испанците от Бенфика. На всичкото отгоре големият финал в ШЛ е на „Луш“ в Лисабон. А по-малкият – на съседния Апенински полуостров, в Торино.

В двата турнира няма англичани, няма италианци, няма немци, няма французи. Това на книга са останалите доминанти във футбола на Стария континент, но сега отсъстват. Фактите са красноречиви. Когато три отбора от една страна са сред четирите финалисти, когато четири от осемте полуфиналисти са от същата държава, значи тя е водещата сила. Испания от няколко години е такава, както в клубния футбол, така и на равнище национални отбори.

Противниците на испанската школа изтъкваха факта, че два от иберийските клубове изпъкват над останалите, а зад тях е пропаст. Но това просто не е вярно. Към Реал и Барса тази година се присъедини Атлетико Мадрид. В Лига Европа по-малките испански тимове печелят купата редовно в последните години. Атлетико и Севиля го сториха по два пъти, а Валенсия веднъж в последните 10 сезона. Атлетик Билбао и Еспаньол бяха на финал, сега там отива Севиля отново. Бяхме свидетели на два чисто испански финала Севиля – Еспаньол и Атлетико М – Атлетик Б. Тази година пък финалистите в ШЛ са даже от един град – Мадрид. Няма какво повече да добавим...

И малко за снощните полуфинали в Лига Европа. Валенсия за втори пореден път в елиминациите превъзмогна планина от трудности и беше на секунди от финала. След обрата от 0:3 до 5:0 на четвъртфиналите срещу Базел, се стигна до „обръщалка“ от 0:2 до 3:0 срещу Севиля. За да се стигне до гола след тъч в 94-ата минута, който изпрати Севиля на финала. Футболът понякога е много жесток, но и затова го обичаме. В крайна сметка, който и да беше спечелил испанското полуфинално дерби, все щеше да е заслужено. Може би Съдбата обърна гръб на „прилепите“, защото в последните минути прибегнаха да типично южняшки хитринки – хвърляне на втора топка на терена, лежане. Но пък в първия мач те бяха порязани с гол от немаркирана триметрова засада. Както и да е, има го във футбола.

В другия полуфинал Ювентус бе смятан за фаворит да играе на „домашния“ си финал в Торино, но това няма да стане. Бенфика показа геройство и с 9 души устиска ремито в реванша и постигна класиране за най-важния мач. Да видим дали там ще падне най-сетне проклятието за стогодишна европейска суша към този отбор на унгарския евреин Бела Гутман. От 1962 г. досега обаче са изминали „едва“ 52 години...